- И двамата сте променяли професионалния си път. Какво ви доведе до психотерапията?
Нищо не остава същото. Променяме се ние, променя се и света, в който живеем. Най-трудното за нас, като хора, е да решим кое да задържим и кое да оставим да си отиде. За мен да навляза в помагащата професия на терапевт означава да се отдам на истинското търсене в живота си – да търся Духа в най-абстрактния смисъл на това понятие. Няма нищо по-благородно от това да бъдеш човек и особено да бъдеш човек за някой друг.
В базовото си значение терапията се занимава с диагностика и лечение на болести. За мен психотерапията е възможност да бъда съучастник и да съдействам на друг човек по неговия личен път в разкриването на тайните на съществуването и личният му потенциал. Дълбоката цел е да станем осъзнати за процесите и структурите в нашата психика, като по този начин станем ефективни участници, както в собственото си развитие, така и в постигането на усещането за успех, пълнота и благополучие.
- Какво бихте казали на хората, които са на прага на голяма професионална промяна?
В днешния свят е много трудно да откриваме дълбокия смисъл на събитията, в които участваме и процесите, които протичат в нас самите. За това ни е трудно да бъдем искрени със себе си и с хората около нас. Всичко е толкова бързо и динамично, че ни е трудно да изследваме себе си и обстоятелствата си до степен, която да ни удовлетвори. Изключително важно е дълбоко и сериозно да обмислиш решението, което предстои да вземеш, да го вземеш и след това да продължиш пътя си без да се замисляш за него. Твърде много и важни решения стоят пред теб, за да можеш да отдадеш енергията и мислите си за решенията, които вече си взел. На фона на това, че всички сме смъртни няма големи или малки решения. Има просто решения и те трябва да бъдат взети с пълно осъзнаване и изживени с дух.
Ако човек е усеща, че е време за професионална промяна, той трябва да я обмисли възможно най-внимателно и задълбочено, а след това решително да я извърши без съжаления и да поеме по пътя който е избрал. Няма начин да е сигурен, че не прави грешка. За това единствената му защита е да действа решително, а времето ще покаже до колко е прав.
- Съвсем до скоро у нас беше едва ли не срамно да ходиш на психотерапевт. Какво се промени в нагласите на българите и защо все повече хора търсят професионална подкрепа?
Животът стана много динамичен, всички ние се сблъскваме с огромно количество алтернативи при всяко свое решение и с липсата на време. Вече не можем да общуваме достатъчно продължително и задълбочено със значимите около нас хора. В същото време ставаме все по-взискателни към качеството на диалога, който водим. Искаме повече както от самият процес на общуване, така и от разбирането, което получаваме.
Все още резервите към ходенето на психотерапевт са големи, но все повече хора ги преодоляват в името на собственото си психично благополучие.
- Кои са най-честите причини, поради които ви търсят за консултация?
Най-често заявката са конфликти в личен или професионален план. Това, което ме впечатлява е, че повечето ми клиенти разбират, че тези конфликти се коренят в особености на техния вътрешен психичен свят и за това са склонни да работят за преустройството му.
Най-вдъхновяващи за мен са клиентите, които идват за да развият себе си. Тези, които целят постигането на по-дълбоко осъзнаване и по-пълноценен живот. За съжаление тези клиенти все още са твърде малко.
- Хората често не правят разлика между психиатър и психотерапевт. Бихте ли обяснили?
Най-общо казано психиатърът лекува с хапчета, а психотерапевтът с разговор.
Психиатърът е лекар. Той подхожда клинично към пациентите си – тоест фокусът на вниманието е насочен към тялото и мозъчните им функции.
Психотерапевтите сме лекари на душата. Фокусът на работата ни са идеите, възприятията, психичните структури и смисълът, който човек открива в съществуването си.
В крайна сметка при психичен проблем работата на психиатърът и психотерапевтът са взаимно допълващи се.
За моя радост обаче, интересът на съвременната психотерапия е все повече здравия човек и възможностите, които той има, а все още не използва.
6.Има ли някоя област, към която сте насочили най-много вниманието си?
Най-големият неизползван ресурс е потенциалът който всеки от нас носи в себе си. На практика ние минаваме през живота си и умираме без да опознаем дълбоко себе си и възможностите си, без да сме изживели истински живота си. Да умреш означава да край на съществуването в настоящата му цялост. Най-значимият въпрос в този контекст е: След като цялото богатство на моето невероятно същество ще умре не ли по-добре да проуча на какво съм способен преди това и да го преживея докато все още ме има?
7.Доколко здравето на душата влияе върху здравето на тялото? И може ли ако се обърне навреме внимание на душата да се предотврати физическо заболяване?
Когато говорим за здравето и евентуалните рискове от влошаването му, все повече използваме думата превенция. И това не е случайно. Много по-малко усилия струва да предотвратиш проблема, отколкото да изчакаш да се развие и след това да се заемеш с решаването му. Психичното здраве и благополучие, смисленото изживяване на ежедневието са мощен инструмент за постигането на гръцкия идеал – Здрав дух в здраво тяло.
8.Кои наложени от обществото стереотипи могат да попречат на успешната психотерапия?
На първо място идеята, че на терапия ходят само лудите. Психотерапията е един от най-успешните пътища за постигането на субективно благополучие и овладяването на пълния потенциал, който притежаваме.
Друг проблем е мисленето фокусирано върху проблема. Като правило, проблемът, с който идва клиентът, е индикатор, а не основната причина за трудностите, с които се сблъсква.
За нагледен пример в тази посока може да ни послужи светенето на лампичката за горивото на таблото на автомобила. Определено не е приятно тя да свети, но да счупим стъклото на таблото и да изтръгнем светодиода не е подходящо решение. Просто светещата лампичка ни алармира за това, че няма достатъчно гориво в резервоара и трябва да заредим. Същото е с психиката – като правило проблемите посочват основните области в нас, които имат нужда от подобрение.
Най-сериозната трудност пред успешната психотерапия остава липсата на интерес за автентичен живот и смислено ежедневие. Все повече хора живеят като на автопилот – работа, къщи, дребни забавления и никакви дълбоки цели, емоции и преживявания. Не мога да се съглася, че трябва да приемем сивотата на леката депресия като нормален живот.
9.Кога плакахте за последен път и защо?
Плаках преди 2 седмици на ски. Помагах на дъщеря ми да хване влека, но залитнах и когато се изправих металната част на следващата паничка силно ме удари в лицето. Много ме заболя!
10.Какво ви зарадва за последен път и защо?
Имах много вълнуващ час на класа със 7 клас. Обсъждахме речта на Стив Джобс пред Станфордския Университет. Получи се неочаквано дълбока дискусия за целите в живота, за предизвикателството, което смъртта отправя към всички живи за изследването на това, което е истински значимо в нас. Звънецът, оповестяващ края на часа ни хвана напълно неподготвени.
11.На кого и за какво сте благодарни?
Това вече е наистина сложен въпрос, на който не мога да отговоря изчерпателно. Благодарността е чувство, което изпитвам по всякакъв повод: Благодарен съм на списание BETTY за възможността да участвам това интервю, благодарен съм на Олга, която направи всичко това възможно. Благодарен съм на съпругата си, която ме подкрепя и която вярва в мен. Благодарен съм на децата си, които не спират да ме провокират и предизвикват. Благодарен съм на родителите си и всички мои учители, чийто недостоен ученик съм аз. Благодарен съм на всички, онези които ме обичат и подкрепят. Благодаря на всички хора, които са били злонамерени към мен, защото са ми помогнали в пътя. Благодарен съм, че съм жив, защото мога да бъда свидетел на този прекрасен свят в това прекрасно време.
12.Имахте ли щастливо детство?
Да, моето усещане е, че детството ми беше щастливо. Имах дистанцирано любяща майка (тя вярваше, че момчетата могат да се прегръщат и целуват само нощем, когато не усещат и спят) и много деен, строг и силно наказващ баща. Когато се връщам към спомените си от детството имам усещането за много енергия, хумор, луди постъпки и пълно безгрижие въпреки всички трудности с които се сблъсках.
13.Вярно ли е, че всички травми се крият в детството?
Разбира се, че не. Ние получаваме много травми в своята зрялост и това продължава докато неизбежно се срещнем със смъртта и тя унищожи всичко кое сме, което мислим, че сме и всичко, което бихме могли да бъдем.
Въпреки това трябва да признаем, че травмите в детството са най-ярки, въздействащи и вероятно най-значими. В това се крие голямата трудност да си родител: от една страна искаш да предпазиш детето си от травмите, които би преживяло по пътя си, а от друга знаеш от собствен опит, че именно тези рани, които си получил по пътя си са те на правили това, което си в момента.
14.Защо толкова се страхуваме от провал? Провал на семейството, на кариерата или бизнеса, на отношенията? Как се преодолява този страх?
Страхът от провал в съвременното общество е резултат от неразбирането на дълбоките ценности на живота. Най-голямото предизвикателство пред всеки човек е да преживее автентично живота си пред лицето на неизбежната си смърт. Това означава да си любопитен, деен, обмислящ и търпелив и по необходимост много да грешиш и да се проваляш. Няма начин да бъдеш спонтанен, неочакван и иновативен без да грешиш, да се проваляш и да правиш постъпки, които хората около теб неодобряват.
Истината е, че е наистина страшно да вървиш по пътя на знанието, да напускаш зоната си на комфорт, да правиш неща за първи път, да правиш глупави, безсмислени и неуместни неща, които ти се струват изключително важни без да можеш да обясниш защо.
Още по-страшно е за мен обаче е да живееш сив, скучен и предвидим живот – това е ужас, който аз лично не мога да понеса. Възхищавам се на тези, които успяват да се примирят със скучното еднообразие на съвременния, улегнал гражданин.
15.Вие в какво сте се проваляли?
Мисля, че във всичко. Нищо не ми се е получавало от първия път. Включително отговорите на настоящите въпроси. Не мога да преброя колко пъти преправях разни отговори. Толкова много пъти съм се провалял и успявал, че вече не мога да кажа как се справям в момента от тази гледна точка. Например много често ми се е случвало да искам да постигна нещо и да се проваля, но после се оказва, че това е успех в нещо друго, за което не съм и подозирал. Обратното също ми се е случвало да успея в това, което съм намислили, а де се окаже, че жестоко съм се провалил. Пример за това е, че предизвиках моята преподавателка по философия проф. Анета Карагеоргиева и тя ми зададе няколко въпроса, на които не можах адекватно да отговоря – тя ме срази по всички параграфи. Може да се каже, че това е мой провал като студент по философия. Аз обаче прекарах няколко години мислейки и четейки по темите, които бяхме обсъждали. Кандидатствах за аспирантура и след като бях приет за докторант в СУ, поканих проф. Карагеоргиева да продължим беседата си по въпросите, които тя бе повдигнала по време на следването ми. Тя се съгласи и след кратко обсъждане тя призна, че съм прав по всички точки, които обсъждахме. Това пък може да се нарече успех. Само, че след този успех тя ме погледна усмихнато и ме попита, как сега ще напиша докторската си дисертация, след като съм победил – усетих, че така съм се провалил, че трябва да почна всичко отначало.
16.С кои постижения особено много се гордеете?
Гордея се най-вече с това, че имам щастието да живея със съпругата и децата си. Нямам точно идея каква част от това щастие дължа на себе си, но каквото и да съм направил явно ми се е получило. Горд съм, че имам силата, търпението и любовта да помагам на други. Най-горд съм с това, че няма с какво да се гордея J.
17.Как се грижите за собственото си душевно и физическо здраве?
Постъпвам много добре със себе си. Събирам се с хора, които обичам и които обичат мен. Не избягвам и тези, които ме мразят и нападат. Напротив -впускам се във взаимодействие с голяма решителност и лекота и така изпитвам себе си. Най-вече се старая да спя, спортувам и ям, като се вслушвам в тялото си.
18.Кой е любимият ви цитат в момента?
1 Коринтяни 4:20 (Библията, новия завет)
Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила.